Поход Дъскотна

Поход по маршрута: Дъскотна, Мандренси рид, Топчийско, хижата, вр. Каменяк , с. Снежа , Трите каи, с. Билка през 2011 г.

Както се казва традиционен туристически поход за два дни с една нощувка на хижа Топчийско. Слязохме на гара Дъскотна от влака и тръгнахме след водача ни Димитър Куртев по вече маркирания маршрут Е – 3. в началото маркировката бе перфектна, но след час вървене и излизане на билото тя постепенно се загубваше. Причината се оказа проста: държавното лесничейство е разширила горския път с по 2-3 метра и това довело до изсичане на маркираните дървета. Добре, че носихме табелки и стрелки, които поставихме на подходящи места. Групата се оказа много стабилна в ходенето и това не се отрази на времето за преход. Виждаше се доброто отношение на местните хора към маркировката и поставените стрелки / запазени са/. Допълнително са направени няколко чешми, които ще утоляват жаждата на туристите в горещите летни дни. За около 5 часа стигнахме до с. Топчийски въпреки силния дъжд и разкаляния терен. Настанихме се в хижата и новият хижар се погрижи за доброто ни пребиваване. Местен човек, който може да бъде много полезен на туристите. Ние му обещахме да му дадем описания на маркираните в района маршрути.
На другия ден назначихме нов водач- Атанас Сивков, причината бе , че ще се движим по нов и непознат терен: от хижата към с. Каменяк и едноименния връх. Налагаше се да проучим този позабравен и в много лошо маркиран / преди 30 – 35 години /. Част от маршрута маркирахме с цветове бял – жълт – бял, но основният щеше да бъде бял-червен – бял. Поставихме на места табелки и стрелки, предварително подготвени. Групата се движеше отново перфектно и даже на места помагаше при разчистването на пътеките. За около 2 часа стигнахме под вр. Каменяк и сле още час до с. Снежа. Невероятен изглед имаше към върховете Трите каи и не случайно възкликнахме: Това е Българската Швейцария. Трудно ми е да го опиша с думи , необходимо е да го изживееш.
Преминахме през селото и излязохме от запад, но предстоеше още по – важното : До се намери път през гората към Каите и да се свърже с другият маршрут от х. Луда Камчия. Добрата ориентация на водача ни помогна, даже открихме чешми и горски пътеки, които ще маркираме през 2012 г.
Достигнахме с. Билка на време и се качихме на влака за Варна.
Това бяха два незабравими дни сред природата на Източна Стара планина.