Традициите продължават

18 – 27 август 2012 г.

Третият международен колопоход Варна – Охрид /Македония/ – Варна започна при горещо време в нашата страна и продължи при още по – горещи условия /около 43 градуса на сянка/ в Македония. Проявата бе подпомогната финансово от Община Варна. Подбора на участниците гарантираше успешното му преминаване. Действително участниците бяха подбрани според физическите им възможности и уменията им да „въртят педалите” за 100 – 120 км на ден. Това предполагаше вече ограничение за включване в похода. В края на краищата се включиха седем участници. Разбираше се, че желаещи не липсваха, но по причини незавишещи от колоездачите причини / работа, липса на отпуск, дори и финансови /, те не можаха да се включат.
Откриването на похода стана традиционно пред Общината в събота 18 август. Следваха пожелания за успех, снимки за архива и приветствие от Общината и Председателя на Дружеството. Колоездачите поеха към гр. Петрич, където завърши първият ден на похода. Времето бе горещо, но предварителната подготовка помогна да премине прехода без проблеми.

В неделя потеглихме за границата с Македония. Първата почивка беше на Самуилова крепост, където се поклонихме на героизма на нашите предци. Нямахме никакви проблеми на границата. Граничните власти с недоумение приеха факта, че ще преминем с велосипеди до Охрид. Но трудностите тепърва предстояха. Основно това бе горещото време и липсата на крайпътни чешми. Още до с. Новосело срещнахме колоездач, който тренираше скоростен преход. Ние поговорихме с него и заедно карахме близо 25 км, след което се разделихме, поради различните маршрути. Той пое към Скопие, а ние към с. Костурино. Починахме   на Гогова чешма „Калинка” и към 17:00 ч. вече бяхме на мястата на първия бивак. Палатките построихме в последните склонове на Беласица сред ниска гора. Починахме и обсъдихме следващият преход. Налагаше се да правим по – чести почивки и беше много важно да се подберат местата на почивка, със сянки и вода, като последното не беше въобще сигурно. Третият преход започна със стръмно спускане към гр. Валандово и  р. Вардар. Слязохме в по-равното и се отправихме към магистралата. Пътят лъкатушеше покрай реката, с много красиви меандри и се стремяхме към пр. Демир капия. Направихме втората почивка на ресторанта Белов за зареждане с вода. Между двата тунела се спряхме, защото гледката си заслужаваше. Зашеметяващо !? След това се спряхме след втория тунел и слязохме до реката. Нагазихме в нея и се охладихме. Следваше едно плавно изкачване около 15 км. Отклонихме се към Неготино. Традицията позволяваше да се посещава всеки град и да се разглежда преди всичко центъра и паметниците.  Как се приемаше всичко е ясно: не се приема еднозначно поради разбираеми причини. Срещите ни с местни колотуристи бяха кратки, но стана ясно че те не правят големи преходи и за това могат да ни придружат по 10 – 15 км. С тях карахме до излизането от града, след това продължихме към гр. Прилеп. Температурата растеше много бързо и се налагаше чести спирания за възстановявания. В равните участъци скоростта ни достигаше до 35 – 40 км/час, но в стръмните участъци до 10 км.

Километрите се трупаха и наближаваше да нощуваме преди Прилеп /за деня навъртяхме 125 км /. Подбрахме удобно място и си построихме бивака. Релаксацията през нощна бе важно условие за успеха на следващия ден. Починахме и се подкрепихме с калорична храна и много плодове и зеленчуци. Цените им бяха по – ниски от нашите, което ги правеше достъпни и желани.
Рано сутринта потеглихме за Прилеп. След десетина километра влязохме в града, разгледахме го и след час продължихме за Охрид. Отново температурата се повищаваше до 43 градуса. Теренът в началото бе по – лек, но след разклона за Битола стана много стръмен. Налагаше се да спираме по – често и да се обливат колоездачите с вода. Тук настигнахме Игор от Скопие, който караше велосипед почти легнал. С него се движихме около 40 км до ректоранта Че, където последва голяма почивка. Следва обяд и релакс. Но изкачването още продъбжи до прохода Буково 1190 мнв. Тук се нагледахме на красиви изгледи към пл. Пелистер, обявена за резерват. Влязохме  в гр. Ресен и продължихме към нашата цел – Охрид. Около 17:00 часа пристигнахме в града и се настанихме в спортната база Калифорния.
Следваше двудневен разтоварващ престой и разглеждане на града. Докоснахме се до историята свързана с нашето героично минало. Проведохме колопоход и обиколка на Охридското езеро и посещение на манастира Наум. Вечер присъствахме на фолклорния фестивал, където се изявяваха младежки състави от Европа  и разбира се от България.
Потеглихме по обратния маршрут с надеждата за по – хладно време, но за съжаление това не се случи. Отново горещо време и физическите усилия на колоездачите вече поизчерпаха и въпреки това те издържаха да се доказват. Вече не влизахме в градовете и това ни помогна да удължим почивките и да релаксирахме по дълго. Биваците бяха на същите места.
След влизане в България вече видяхме, че сме изминали 722 км с велосипеди. През цялото време не сме спирали за ремонт на гуми /за първи път се случва/, понякога само за кратки ремонти и регулиране на велосипедите.
Това може да се нарече геройство, защото в тези тежки условия, не всеки може да издържи. Сравнявайки този поход с предните дъждовни два, можем да кажем, че при всички метеорологични условия можем да провеждаме мехдународни условия.
Този поход посвещаваме на 110 години от организираното туристическо движение във Варна. С благодарност за Димитър Станев за неговата идея да провеждаме тези международни колопоходи.

Aтанас Сивков
участник в похода
снимки – автора